Морски Бани

Цялото инфо в този пост е благодарение на Варненска библиотека "Пенчо Славейков" и техния проект "Стара Варна"

През 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дало на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището.

Мъжката и женската бани били отдалечени на разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързвали посредством мост. През 1896 г. общината построила още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърлил 300. С времето ръждата и морската стихия разрушили тези съоръжения.

- Мъжките Бани -

- Женските Бани -

Строителството на новите бани било възложена на популярната по това време в България чешка фирма "Пител Браузеветер". Основният камък бил положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. станало тържественото откриване. Кметът на града Петър Стоянов завършил речта си с думите: "Нека с общи усилия направим Варна да бъде истински курортен пункт, който да дарява здраве и живот."

Новите морски бани се разпростирали на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка била изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Имала 1000 кабинки - първа и втора класа. За лечебни нужди - най-вече за лекуване на ревматични заболявания - в централния корпус били изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпращала от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, бил построен железобетонен мост (неговите останки бяха окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършвал с четириетажна кула за скокове във водата. Там бил и първият безалкохолен бюфет. Първоначално мостът служел и като преграда - "параван", между мъжкия и женския плаж.

- Първият безалкохолен бюфет при моста, 1926г. -

В началото на моста дежурял униформен полицай, който не позволявал на любопитните мъжки очи мераклийски да надничат към женските бани. От 1928 г. достъп на жени до мъжкото отделение на баните бил разрешен, но за мъжете влизането в женската част на плажа останало "табу" до 1932 г.

- Женския плаж -

През 1929 г. били построени и Северните морски бани с водната пързалка (руджбана) към тях.

- Водната пързалка (руджбана), 1929г. -

Построяването на Централните морски бани имало за Варна значение, подобно на това, което изиграло 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараснал чувствително. През юли курортистите били 6081, през август 5435, през септември 378. Към тях се прибавяли и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърлял 30000 души. Още през следващата 1927 г. летовището станало най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличил се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщали града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремяли и с организираните културни прояви и развлечения.

- Благодарение на Проект "Стара Варна"